През изминалия месец някои от нашия екип имаха вълнуващо пътешествие до края на Европа на запад, а именно Португалия. Бяха посетени четирите места, знакови за страната на мореплавателите, Азорските острови и в частност Сао Мигел, остров Мадейра, Порто и Лисабон. Отиването започна с дълъг престой в едно очрователно италианско градче – Бергамо!
Ден първи, 27.03.2019. Бергамо!
И така, дългоочакваният ден дойде. Групата бяхме аз, Велчо, Ивац и Симона. Минахме в тъмната част на деня с такси из половин София, за да се окомплектоваме и хайде към летище София Т1.
Планът беше наситен още този ден. София до Бергамо, дълъг престой, после полет до Лисабон и от там късен полет до Понта Делгада (столицата на Азорските острови). Още на терминала имах добра среща с една приятелка, която също се оказа в нашия самолет.
Гледка към Лаго ди Гарда и Алпите
За втори път в рамките на няколко месеца кацах на летище Бергамо, но този път останахме да разгледаме града, за сметка на малко по-далечния Милано. Само хубави думи бях чувал за него и очакванията се оправдаха. Топло време ни посрещна, типичният чар на градчетата от Апенините, с прекрасната архитектура и чудесни гледки към Алпите. Докопахме се до някакви закуски при входа на стария град. Там разбрахме и че полентата е традиционно ястие, но така и не опитахме.
Иначе улиците, са от тези старите постлани с камъни, без дупки, къщите без графити и то запазили се така векове, а централният площад не е мръднал от цяла вечност. Човек да се замисли направо какво не им е наред на тези италианци, че не сменят плочките по три пъти на година, ама нямат такива читави политици като нашите.
Бергамо от високо
И отново Бергамо
След като минахме централния площад, продължихме в посока нагоре. Да, буквално нагоре, където на един хълм има симпатична малка крепост с прекрасни гледки към Алпи, Доломити, Ломбардия и Бергамо, разбира се. Горе имаше скромно имение с паркирана Тесла отпред, марката кола де. А ние си направихме десетки кифленски снимки, предназначени за превъртане на социалните мрежи. Ама то като сме хубави и една стига!
Връщането мина през поредния фуникуляр и тесни симпатични улички. Хапнахме по една пица в едно заведение, средно между бързо хранене и ресторант. Мислехме да си вземем и биричка и да пийнем на слънце, но най-близкият супермаркет се оказа на половин час пеша, чак в новия град. Затова пък като стигнахме, добре си починахме до един фонтан.
Супата на деня в Бергамо!
Когато намериш място за паркиране, което подхожда на колата ти
И дойде времето за отправяне към летището и основната дестинация – Португалия!
Летището в Бергамо за пореден път и полет за Лисабон. А следващите два полета, при случайните места Симона все беше на 1-ви ред, тузарска работа!
При кацането в Лисабон точно по залез видяхме толкова неща, че очите бяха пълни. Тези гледки щяхме да ги видим и на връщане, само че не от въздуха, не по-малко впечатляващи.
Кацане в Лисабон и трансфер към „бедняшкия“ терминал! Така го нарекохме, защото беше като нашия Т1, малък и за по-непретенциозни авиокомпании и дестинации. Не ни пукаше, ние бяхме за Азорите. А първото, което направихме беше да хапнем Пастел де ната (пастеиш). Пастички, сладки, симпатични, разпространени абсолютно из цяла Португалия. Следващите дни изядохме десетки, а не са кой знае колко малки. После се отправихме през проверките и зачакахме. Бирата на летището беше скъпа, а не се бяхме усетили да си вземем вино, което беше направо без пари. Имаше бутилки по 3-4 евро и то вкусни. На обратно наваксахме на летището, спокойно.
Дойде време и за полета, натоварихме се в самолета и напред към Понта Делгада…
Пристигнахме, взехме си Фиестата от компанията за наем на кола и пуснахме джипиеса. Удобство си е да си в ЕС и да ползваш мобилен интернет, почти за без пари. Намерихме къщата, която се оказа прекрасна. Две спални, голяма кухня с голяма маса и нещо като хол с бар. И легнахме да поспим след дългия ден. А да, взехме си и бири най-накрая, португалски. Техните най-разпространени разфасовки са еднолитрови, стъклени. Е, лека нощ…
Ден втори, 28.03.2019. щастлив сблъсък с реалността!
Ето че дойде време да се насладим най-накрая на магията на Сао Мигел, на това малко парче земя, захвърлено на хиляди километри от всякаква континентална суша. Станахме, нетърпеливи, отворихме капаците на прозорците и го видяхме, океана, опънал се величествено малко по-надолу от къщата, а преди него поле с пасящи крави и зеленина, много зелена.
Взехме багаж за през деня и хайде в колата. Тръгнахме през една тясна уличка, където едвам се разминават две коли, а къщите едноетажни и бели главно. Това беше първият ни сблъсък с градчетата из острова. Хареса ни. Спокойствието беше чудесно за туристическа дестинация и точно такова, каквото обичаме.
Ивац беше принтирал карта с най-различни дестинации из целия остров. Първото набелязано бяха едни езера, вулканични. Докато стигнахме до там, огледахме хубаво релефа и ландшафтите, характерни за острова. Вулкани и зеленина, това е!
Първите езера бяха Лагоа дас Емпададас, а когато отидохме, бяхме сами там. Чудесно спокойствие, и пътче около двете езерца. Качихме се малко по-нависоко с колата до едно от първите мирадоурота. Площадка, от която виждаш океана, острова, градче, малко кратерче отсреща и всичко това обгърнато в зеленината навсякъде.
Вулканично езеро
Времето се мени, меко казано бързо. В момента, в който се събличаш и си слагаш слънчевите очила, започва да вали дъжд и да духа силен вятър, след което слагаш якето, прибираш очилата и отново се появява слънцето! Разнообразие така, да сте винаги готови.
Много зеленина и малък кратер
После се отправихме към едно от най-хубавите мирадоурота. Прекрасна гледка и може би сред най-известните на Азорските острови. Гледката към Лагоа до канарио (лагоа е езеро, сигурно Канарското езеро). Ето това е нереална гледка като от картичка. Правиш десет снимки, после идва мъгла, после чакаш пет минути и се изчиства. Тука тълпите от туристи са малко по-големи. Даже в един момент стават около 10 човека. Момичетата се щракат за Инстаграм и Фейсбук и вероятно скоро профилните им снимки ще са точно от тук. Не че ние не си направихме по десет снимки също, ей така, щото голяма красота!
Една от тези гледки по света, където оставате без думи
И кратери с езера, различни по размери
После се отправихме към градчето Сете сидадес, разположено във вулканичен кратер. По път минахме през една от неволните топ атракции на остров Сао Мигел. Защо е неволна? Представете си хубав хотел, който е разположен на високо място на острова с топ гледки в няколко посоки. Сигурно малцина могат да си позволят да се наслаждават на пейзажите, освен посетителите на хотела. Е, има такъв хотел, но е нефункциониращ от над 20 години и ако минавате от там, въпреки табелите със забрани, можете да се качите на покрива и да се огледате в няколко посоки!
Гледка от покрива на хотела
След като се налюбувахме на гледката, се отправихме и към Сете Сидадес. Малко симпатично градче, с две големи вулканични езера в близост. Населението сигурно ще се побере в една-две големи панелки в Люлин, но атмосферата ви пренася на едно друго ниво. Тук беше и първият ни сблъсък с местната кухня, като в едно ресторантче, само срещу 7,50 евро можехме да си сипваме колкото искаме от над 10 вида ядене. Предвид изядените количества и качените килограми само за един обяд, мога да споделя, че имаше доста вкусни попадения. А бирата и после традиционните пастеиши, допълнително задоволиха вкусовите ни капризи.
След това се отправихме към северната част на острова, където посетихме двете чаени плантации. Ча Формосо и Ча Гореана са единствените чаени плантации в Европа, а Азорските острови са единствените на континента, където се отглежда растението за тонизиращата напитка! А някои от машините в плантациите са действащи от 19 век.
Най-голямата чаена плантация в Европа
Чаени полета
Тъй като времето напредна, лека полека се отправихме към къщата, спирайки по път на едно мирадоуро с гледка към най-големия вътрешен град на острова, Фурнас и едноименното езеро, разположени в огромен кратер. Те бяха и наша дестинация за следващите дни, а сега само ги минахме транзит, на бързо. А бързахме, за да хванем по светло една от архитектурните атракции на острова – църквата Носа Сеньора да Пас с красиво стълбище водещо до нея.
Гледките към океана, са хубави, както и към вътрешността на острва
Честно казано я видяхме на залез, не в най-добрата светлина, но след толкова много неща, които видяхме през деня, нямаше как да се разочароваме от този факт.
Ето я, църквата със стълбището водещо до нея
Е, така си изкарахме първия ден на Сао Мигел, а продължението можете да видите тук – цък! Какво се случи на Мадейра след това, вижте тук – цък!
Текст и снимки: Крум Божиков