Някои хора бъркат ляво и дясно, аз бъркам ноември и декември, а доскоро (колкото и да е глупаво) бърках и Словения и Словакия. За да се преборя с тази ми грешка, реших да отида до една от двете държави и завинаги в съзнанието ми да се изгради образ и усещане, които да не бъркам. Днес тръгваме към Братислава, столицата на Словакия. А до Словения и Любляна ще отидем друг път.
Събота и неделя са достатъчни, за да се потопите в атмосферата на малкия град. На нас ни остана време да отскочим и до Виена.
Както винаги, почвам с пътуването и битовизмите. Лети се с една от нискобюджетните компании, полетът е около час. Летището е малко и спретнато. Когато пристигнахме ни взе хостът от airbnb апартамента, който бяхме наели, а на връщане се придвижихме от центъра на града до самолета за 5 евро с UBER, да, тук никой не го е забранил, както в България.
Пристигаме късно вечер в петък, леко подухва и е хладновато, нормално за началото на март. Оставяме багажа и със сетни сили след дългия ден в работа и пътуване се отправяме към близка бирария, съществуваща от 1752г. Тук е моментът да кажа, че аз от бира нищо не разбирам и не съм й най-големият фен. Доверяваме се за напитките на сервитьора и си избираме национални блюда. Не сме очаровани от словашката кухня, готвят много със зеле. Бирата си струва.
В събота ставаме рано, нетърпеливи да разгледаме най-малката столица разположена на Дунав. Ние сме отседнали в близост до Синята църква и историческият център се намира на около 10-15 минути пеша.
От предварителното проучване което направих съм избрала Mondieu за закуска. Веригата има 3 заведения, като ние посетихме две от тях. Намират се на главната пешеходна улица и сме влюбени в менюто и атмосферата им. От краткия ни кулинарен тур тези дни си направих едно заключение – мъжете сервитьори са супер, жените не стават, разбира се, това беше нашето преживяване с тях, всяко друго може да е различно. След черния, препечен хляб с авокадо и някакви други неща и топлия ментов чай сме готови за поход. Тръгваме по красивата малка уличка в посока на Замъка. Изкачваме няколко стръмни улици, намираме входа и сме вече там. Открива се страхотна гледка към Дунав, няколкото моста и „НЛО“-то на един от тях. За щастието от картината, която ни се разкрива, допринася, разбира се и хубавото време. В замъка има красиви външни части, в които можете да се разхождате свободно, без вход. Ние влязохме и в самата сграда срещу 8 евро на човек, а вътре в момента имаше 8 различни изложби. Най-впечатляващата за мен беше „Реклама и търговска марка от 1918 до 1948 г.“, включваща реклами във вестници, постери, листовки, картички, сувенири и всякакви интересни и забавни неща от хранителна, модна, туристическа и други индустрии. Замъкът е на три етажа и има огромни, светли и красиви зали, пълни с различни произведения на изкуството. А стълбите, те са огромни, мраморни и кралски, идеални за снимки.
След обиколката на замъка се отправяме към галерията на огледалата, а на път за нея минаваме през кафето с котките. Не се казва така, но е пълно с котки, които си спят, протягат се и се разхождат вътре. Аз обичам кучета, но сигурно ще има сред вас хора, които ще оценят това местенце. Стигаме до огледалата, входът е 5 евро, а срещу тях обикаляме 6 малки стаи, в които се играе със зрителни илюзии. Не е нещо зашеметяващо, но е интересно.
След обиколки по малките улици, Замъка и галерията се върнахме отново на главната, за да пием коктейли и да хапнем нещо в Urban. Атмосферата там е страхотна – градска, ежедневна, столовете са различни, пространството е много голямо и не е нагъчкано, а коктейлите, ммм, за всеки вкус има.
Първо попаднахме на силно алкохолни и много нестандартни, но вторите, благодарение на сервитьора бяха право в целта. След лекото алкохолно опианение отново се впуснахме в обиколки по улиците, а вечерта посетихме Beer Palace. Там, в огромни съдове се съхранява бира с температура 5 – 10 градуса. Дамата, която ни обслужваше беше доста припряна и напрегната и не й се занимаваше много с нас. Като изключим нея и нежеланието й за помощ в избора на храна, всичко беше чудесно. По случайност поръчахме нещо за ядене, което представляваше огромна дървена дъска с вградени една голяма и две по-малки тенджерки с капачета, както и стойка за препечени филийки. Съседите ни по маса много се забавляваха с нашия шок от гледката и ни обясниха, че трябва сами да си приготвим храната. Съдържанието на съдовете беше – смляно месо, сурово яйце в половин черупка и чесън.
За неделя оставихме разходка до Виена. Начините за превоз до там са няколко, с влак, автобус, а през лятото с лодка. Ние избрахме автобуса и срещу един час и 5 евро на човек се оказахме на около 10 минути пеша от Белведере. Времето днес не беше на наша страна, нямаше слънце и духаше безкрайно. Борейки се с вятъра стигнахме до двореца. Входът е 15 евро, и тук, достъпът до градините е свободен. Най-впечатляващото за мен бяха произведенията на Климт и една зала пълна със склуптори на глави със странни физиономии. Авторът, Франц Мезершмид, роден 1736г., цял живот е изучавал мимиките на човешкото лице.
След кралското изживяване се спуснахме към катедралата Свети Стефан, а след нея си намерихме малко ресторантче наблизо, за да хапнем виенски шницел. Нищо впечатляващо за мен. Нехаресването на Виена се подсили и от атмосферата в Пратера. В съзнанието ми това беше магично място, с още по-магично виенско колело. В действителност беше мръсно и гнусно средище на една специфична етнос група. Момичета на по 7, 8 години се разхождаха гримирани с родителите си, които плюеха обелки от семки по земята. Девойки, по на 14 години, с грим, достоен за някоя шоу програма, крачеха важно в калта с токчета и си правиха снимки на фона на ръждясалите атракциони. И в целия този разкош, от касетофон гърми бясна чалга (на български) и гол до кръста младеж от ромски произход танцува ли, танцува, близо до шапка, в която да му пускат пари.
Хайде да се прибираме в Братислава.
Наслаждаваме се на уютния ни и топъл апартамент след дългия ден и кроим плана за следващия ни половин ден, преди да летим обратно за България. Оставила съм си две прекрасни галерии, като за финал. Едната е на 15км от Братислава и се намира на брега на реката – Danubiana Meulensteen Art Museum. А другата, Недбалка, е в центъра на града и прилича отвътре на музея Гугенхайм в Ню Йорк.
Ставаме, оправяме си багажа и се отправяме към близката автогара, където има кутии за съхранение на багаж, безплатни са.
Тогава, в началото на дъждовна буря, аз се сещам, че е ден понеделник и галериите не работят. Какво ни остава освен да изядем най-вкусните палачинки и да изпием най-страхотния горещ шоколад в Братислава?!
Сред ръмящи капки и мрачни облаци стигаме в Mondieu, първото от веригата. Днес, за разлика от натоварената събота, няма почти никой и свободно можем да си изберем къде да седнем. Избирам малка кръгла маса, отделена от другите, до една голяма витрина гледаща към улицата. Менюто с красивите си снимки ни мами да поръчаме всичко. Не пия кафе и не мога да оценя по достойнство предлаганите варианти, но шоколадът.. горещият шоколад изобилства от различни комбинации. Има черен, млечен и бял, а моят избор е смесица от тях с чили. Добавям и една привлекателна по състав палачинка към поръчката си. Навън тихо вали и шумно духа вятър, но всичко е далечно и заглушено от пира за сетивата в уютната атмосфера и приглушеното осветление. Горещият шоколад е гъст и сладък все едно преди малко е разтопен на печката. Тъмното и светлото в чашата са се слели в красива шарка, а червеното чили ярко изпъква.
Пристига и огромната динозавърска палачинка, която е красиво декорирана с течен шоколад и сърца. Противно на очакванията, че след като я изям няма да мога да дишам от тежест и сладост, тя се оказва лека смесица от маскарпоне и плодове. Към целия този кулинарен рай имаме и лимонада с джинджифил.
Ок, време е да се върнем до автогарата и да си вземем автобус до летището. Изненада – било много сложно и трябвало да вървим и после да правим връзки, ще отнеме около час. Сядам на една пейка в симпатичната автогара, търся, мисля, смятам, а на вън вали проливно, ами да, ще вземем UBER. Срещу 5 евро за 10 минути стигаме до летището.
Вече знам със сигурност, къде е Словакия. Братислава, до скоро!
Текст и снимки: Бистра Божикова
Ако този пътепис ви хареса:
✓ Не забравяйте да харесате Фейсбук страницата ни и да се абонирате. Насладете се на още много невероятни оферти и всякаква полезна и интересна информация, свързана с пътешествията!
✓ Също така можете да свалите мобилното ни приложение, ако още не сте го направили от тук-цък!