Италия е едно от местата, на които съм се връщала най-много и никога не ми стига. Всеки път е различен, зареждащ, магичен. Без значение дали ще се хипнотизирам от спокойствието на езерото Комо, ще се редя на опашка да видя балкона на Жулиета във Верона, ще бъда на плаж около Генуа или с малка, типично италианска кола, ще обикалям Пулия, сърцето ми бие на пълни обороти.
Днес се качваме на самолета за Бари и ви разкривам поредната Автобусна история!
За никой, дори и за моя дядо (който е на 94), не е тайна, че с появата на нискобюджетните самолетни компании границите в Европа леко се размиха и пътуванията до близо и далеч станаха по-възможни от всякога. Срещу скромна сума – между 20 и 50 лв /в посока/ можеш да се озовеш в Югоизточна Италия. Полетите от София са много кратки и за около час и половина можеш да стигнеш до едни други гледки и един друг въздух. А тази есен беше втората, в която попаднах в Пулия. Вариантите за придвижване в тази част на Италия са с влак или рент-а-кар. Не посетих Бари нито веднъж през кратките ми престои и не мога да коментирам административния център на областта, всеки път бързо поемах към по-малките градчета.
В тази част на Италия се намират т. нар. Бели градове. Името, разбира се, се дължи на искрящо бялата им, нестандартна архитектура. А моята душа е тотално завладяна от Остуни.
Няма да ви разказвам историята на града въпреки че е доста впечатляваща от тук са минавали византийци, древни римляни, а след поредното му унищожение, във възстановяването му се намесват и гърци. Старият град е заключен в рамките на бяла, висока крепостна стена, а зад нея кипи цветен живот по малки, тесни улички. По бялото платно на града най-често срещаната багра е зеленото – врати, прозорци, най-различни тревисти нюанси и кактуси – малки, големи, примамващи, великолепни.
Краят на септември, началото на Октомври е чудесно време за бягство от шумните туристически дестинации, плажният сезон тук е свършил и можеш да се наслаждаваш на белите улички съвсем сам, да се слееш напълно с атмосферата и никой да не наруши разходката сред декорите от приказка. Покрай крепостната стена има широка алея, от която се разкрива гледка от високо към безкрайното море.
В Остуни, освен страхотни места за снимки, можете да намерите и привлекателни ресторанти, които предлагат паста и пица, задължително да ги придружите с вино. Едно от любимите ми неща там е храната от малките магазинчета, пекарните и месарниците. Представете си прясно изпечен хляб, току-що нарязано прошуто, чери домати, песто, моцарела…, нищо излишно – съвършенство.
При първото си посещение за дом си избрах апартамент в стар, типичен за областта стил, с объл таван, все едно издялан в скала. Силно казано апартамент, беше по-скоро една огромна стая с всичко необходимо, включително и малка ниша за кухнята. Най-впечатляващото в малкото пространство беше един отвор в пода, по права стълба можеше да стигнеш до помещение, в което няма нищо освен фенер, който магически осветява горната стая. Не беше функционално решение, а чисто красиво, добавящо уют. Ех, как да не обичаш тази държава и хората, които живеят там.
Тази година бяхме в по-голям състав и си избрахме да живеем в трули – каменни къщи с покриви като шапчици.
Те са характерни за този регион, а най-голямо струпване има в Алберобело (малко очарователно градче, на около час от Остуни, под егидата на ЮНЕСКО). Влюбих се в тези постройки от пръв поглед, исках поне за няколко дни да си представям, че живея на подобно място. Нашето трули беше в едно малко село, по средата на там, където тишината има власт, където маслините и кактусите владеят пейзажа, където спокойно можеш да изключиш навигацията и да караш по селските пътища, които минават през безкрайни зелени поля, обградени с ниски, каменни огради, където италианци прекопават градините си в черни панталони и бели ризи..
Тази автобусна история всъщност би била много по-дълга и подробна, но няма нужда, вие ще отидете и ще напишете своята. Със сигурност аз ще се върна, за още бели градове, кактуси, красива архитектура, цветове и щастие.
П.С. Отскочете и до Матера, за да видите как един град (също от списъка на ЮНЕСКО) се е изградил в скалите и да се потопите в картина, тотално различна от белите градове.
А ето и още снимки от тези вълшебни места:
Снимки : Бистра Божикова
Ако тази информация ви хареса:
✓ Не забравяйте да харесате Фейсбук страницата ни и да се абонирате. Насладете се на още много невероятни оферти и всякаква полезна и интересна информация, свързана с пътешествията!
✓ Също така можете да свалите мобилното ни приложение, ако още не сте го направили от тук-цък!