Триковете на пътуването

Любовта ми към пустините е една от основните причини за последната дестинация, на която ще ви заведа днес – Йордания, магична, с вековна история, скрити тайни и интересни природни места.

Отиваме с нискобюджетна компания, ще пътуваме с ръчен багаж. Готови ли сте, затегнете коланите за първия полет.

Йордания, в частност Петра ми бяха в списъка с желаните места за посещение от години. Няколко пъти проверявах билети, но все не идваше ред. Планираната нова държава за май месец беше Ирландия, но след високите цени и пропуснатите възможности за билети се отказахме. В чуденка и търсене къде точно да отидем за седмица, късметът ни се усмихна под формата на една приятелка, която ми каза за евтини полети(Зори, много любов <3). Летим с Раянеър през Пафос, Кипър. Полетите са кратки.

Преди да се впуснем в нашето щуро и пълно с емоции пътуване, споделям някой организационни подробности.

В Йордания има входяща виза, струва 40 JOD, входът за Петра за ден е 50 JOD. Ние си взимаме Jordan pass за 70 JOD и само от двете описани спестяваме 20 JOD. Пасът е супер, освен че осигурява визата, е вашият ключ към голяма част от културно-историческите обекти в кралството. Не всичко влиза в него, но е по-добре да го имате.

Маршрутът ни е Аман – Вади Муса (Петра) – Вади Рум (пустинята) – Мъртво море и Вади Муджиб – Мадаба – Джераш – Аман.

Кацаме в Аман, столицата на Хешемитско кралство Йордания. Още на стълбите на самолета ме лъхва топлия вятър и ме изпълва с нетърпение и ентусиазъм. Визовите проверки са организирани много добре, нареждаме се с пасовете, даваме паспортите, питат ни къде ще спим, усмивка, снимка, готови сме. Взимаме си багажа и се отправяме към салона за пристигащи, където ни чака рент-а-кар човекът. Избрала съм MICRA, една от най-малките коли в държавата, а за четирима човека е много малка. Но въпреки всичко, това беше нашата безстрашна кола, която прекоси хиляди километри и не ни остави в нито един момент.

Кацнахме към 3 следобед, докато вземем колата и се организираме става 5:30, тръгваме по безкрайната магистрала. Караме часове наред в пустош, без цвят, без зеленина, смрачава се малко по малко, движението не е натоварено. Ние спазваме всички ограничения на скоростта и сме предупредени, че има камери къде ли не по пътя. Нали ни виждате, четирима човека в малката черна микра, пъплещи със 100км, задминавани от огромни тойоти с бясна скорост. Към 10 пристигаме във Вади Муса, уморени, гладни, но въпреки това ентусиазирани. Почваме да обикаляме стръмните улици в търсене на хотела, постоянно влизаме в еднопосочни забранени посоки, всички почват да ръкомахат, скачат от тротоарите, а ние, 4 чифта учудени очи се опитваме да намерим логика в движението при пълната липса на пътни знаци. След поредното ни нарушение, група от местни полицаи ни спира, разбира се. Гледат ни подозрително, не се усмихват, искат документите за проверка. Разбират, че сме заблудени туристи, обясняват ни къде е хотелът, а накрая, качват се на военния бус и казват да караме след тях. Мили бяха, спестиха ни още поне половин час лутане. Не спим на най-великото място и вечерята ни не е много впечатляваща. В 6:00 трябва да сме станали и да се отправяме към едно от 7 те чудеса на света.

Часът е 8:00, ние не сме от първите посетители на древния град Петра, пълно е с групи от руски, китайски и всякакви туристи въоръжени с всевъзможна снимачна техника и туристическа екипировка. Тръгваме по път между скалисти образувания, местни водачи с кончета и магарета те привикват любезно да се възползваш от услугите им. Ние бодро крачим и си мислим, хмм, нищо особено, камъни. След около половин час достигаме до началото на каньона, който крие мистичната красота на розово-червеникавите постройки в скалите. Попадайки в този участък от пътя оставаме безмълвни, искаме да попием всяко кътче от магията. Много е трудно да се опише нещо подобно. Природните стихии са сила, с която хората трудно могат да се сравнят. Ние, хората, сме малки, песъчинки. Преди хиляди, а може и милион години (зле съм с цифрите) бурна река си е проправяла път между скалите, упорито е дълбала надолу, заобикаляла е, рушила е. Благодарение на тази река, сега вървим в приказка, по дъното й, което е пресъхнало, а отстрани ни заобикалят скали в интересни червеникави нюанси, които стигат високо, високо.. След около час, след поредния завой, пред нас се открива съкровищницата на Петра, най-известното място в туристическия комплекс, до което достигат най-голям брой туристи. Благодарение на картата, която беше разположена на входа, знаехме, че всъщност това е само началото на различните маршрути, най-дългият, от които е 8км. Продължаваме сред величието на простора, надникваме в стари гробници, изкачваме стълби, крачим под жаркото слънце. Към 11:00 сме се изкачили високо, високо, погледът се опитва да улови всичко, не успява, пейзажът е безкраен, а ние сме малки гостуващи частици от нещо, което е отдавна и ще остане във времето много след нас.

Няма да навлизам в повече детайли, само няколко съвета, разпределете си времето и силите така, че да стигнете до Манастира, ние не успяхме, тъй като избрахме няколко странични маршрута. В понеделник, сряда и четвъртък от 22:00 има двучасов тур Нощна Петра, ние го пропуснахме омаломощени от дневния ни преход. Най-добрият вариант според мен е да прекарате поне 2 дни тук в обиколки, за да не изпуснете нищо.

С приятен загар, сърца пълни с щастие и зверски гладни, завършваме деня в Al Qantarah. Храната е на принципа плащаш определена сума на човек и носят безкрайно много и безкрайно вкусна храна. Има за всички – месоядни, вегани и вегетарианци, табуле, хумус, арабски питки, люти разядки, свежи зеленчуци, ризото, телешко, сладки вкусотии.. Храним се с почивки и горчиво съжаляваме за цялата храна, която няма да успеем да изядем.

На следващата сутрин спим малко повече, ставамe към 7:30, опаковаме багажа, натоварваме малката Микра и потегляме към пустинята. Минаваме през планини, от които се откриват необятни светло кафяви и охрени зъбери, вятърът духа безмилостно и ние се чувстваме като буболечка на върха на най-високото дърво в света, която упорито се опитва да се задържи там. Наближаваме, кръвта бавно почва да кипи от червените пясъци, които почват да ни заобикалят и пейзажите, които по нищо не приличат на част от планетата Земя. За още по-голям филмов ефект се извиват малки пясъчни бури, скриват слънцето, с опрян нос в стъклото не спирам да се взирам и да попивам и малко се ядосвам защото в това намръщено, предапокалиптично време, къде отиваме ние?

Стигаме до туристическия център, трябва да платим входна такса и да се регистрираме в една стая, която се води малко районно. Тук важи Jordan pass-ът, трябва само да ни го заверят и сме готови. Планът ни е да спим в пустинята, предварително сме запазили един симпатичен пустинен лагер закътан до високи, високи скали. Собственикът ни уреди и тур с джип през пясъците. Малко се разминаваме, малко закъсняваме, но се намираме накрая. Хвърляме багажа в долната част на пикапа, а ние се разполагаме в задната му част, където на открито са обособени две дървени пейки една срещу друга, а над тях има навес. Няма бури, няма облаци, небето е синьо, наситено, плътно, ярко, слънцето е високо и грее силно. Освен нощувката в Оазис кемп, имаме осигурена вечеря и закуска на другата сутрин, за наша изненада, взели са ни и обяд – плодчета, сокчета, консерва риба тон, домат, краставица, много мило. В следващите 24 часа заменяме малката Микра с климатик с клатушкащия се по пясъците стар автомобил, топлия вятър и адреналина, когато засили скорост из дюните. Задължително е да сте с очила, за да не ви влиза пясък в очите по време на пътя, а ние, четиримата сме се оборудвали и с шалове, които сръчно, научени от местните, вързваме на главите си.

Колата скърца и поклаща, ние не си говорим, всеки си е попаднал в неговия филм, държим се здраво и тръпнем в очакване какво ни предстои зад всяка нова скала. Цял ден обикаляме по разни, явно важни места (такива си бяха де, имаше надписи от много отдавна, разни рисунки по камъните, къщата на Лоран Арабски и т.н). Ние се катерим, крачим, пием вода, возим се, скачаме в пясъка, пак се катерим, спират ни сърцата от величествени хоризонти, смеем се, щастливи сме.

Нашият шофьор и водач използва всеки изгоден момент когато ни изпраща на някъде, за да поспи. Рамадан/Рамазан е, казва той, какво друго да правя освен да спя. Да, в този период попаднахме, през деня не пият вода, не слагат нищо в уста, не пушат и така до залез. Разни хора, разни религии, ние го сравняваме с християнските пости, но това ми се вижда по-тежко. Температурата е 40 градуса, устните ти пресъхват и почват да се напукват от вятъра, а ти не можеш и капка вода да приемеш.

След около 4 часа пристигаме в пустинното ни селище – 7 къщички за спане и една по-голяма, която играе ролята на ресторант, има и общи бани с топла вода и тоалетни. Супер чисто е като за пустиня. Преди да си тръгне дневният ни водач ни казва, че имаме 10 минути до залеза, ние хвърляме бързо раниците и хукваме като кози по скалите, за да се изкачим там, където ще наблюдаваме огненото кълбо да потъва в безкрая. Задъхани стигаме до върха на скалата, всеки си намира къде да поседне, разбира се, остава много повече време, тези хора тук определят минутите по други параметри.

Толкова е тихо, малко по малко се стопява слънцето, обагря всичко в огън, червеният пясък придобива толкова кадифен и плътен цвят, става сумрачно и тръгваме обратно с подскоци надолу, миризмата на вечерята е мамеща и ни вика по-бързо да слизаме. Пием чай (във всички пустини се пие много чай), хапваме сладки, всички се събират, собственикът на лагера, облечен с дълга, бяла роба ни разказва какво ще представлява вечерята. Цял ден ястията са се готвили на горещи въглени, заровени заедно с големия казан в пясъка. Съдът се оказва висока, триетажна кула, на всеки етаж има различни неща – зеленчуци, месо. Нареждаме се в една редица около масата и започваме смело да си сипваме от всички блюда, а накрая минаваме покрай вкусното основно. И тази вечер преяждаме, ном, ном.

В Йордания не продават алкохол, бира рядко срещаме, ние се снабдихме с вино, джин и уиски от последното летище. След вечеря си пълним чашите, лягаме на пясъка малко в страни и гледаме звездите. В пустини, планини и места лишени от изкуствена светлина можете да се насладите на купол пълен със звезди, изсипани все едно от някой, който се е спънал и е разпилял цяла купа с диаманти. 4 пожелани желания, след 4 паднали светлинки.. лека нощ.

Не ми е тръпка да се придвижвам с камила, но другите от групата много настояват, ок, след закуска ни отвеждат до кервана ни.

Интересно ми стана от къде идва тази дума и поглеждам в интернет – Керван (на френски: caravane, от на персийски: كاروان, кар(е)ван, вероятно от кюрдски, kar, мисия и van, хора или на санскрит karabhah – млада камила или слон) представлява група пътешестващи хора с цел търговия, поклонничество или други цели. Групата е съставена от хора и техните животни с цел съвместен преход в сурови и опасни местности. Животните, използвани за преход на керваните, са камили, магарета, коне, мулета и катъри. Последния час в тези вечни земи прекарваме на гърбовете на мили камили, величествено се поклащаме из пясъците под слънцето. Сбогом пясъци, камили, скали, звезди, до скоро!

Днес е най-дългият ни престой в малката Микра, трябва да стигнем почти до Аман, прекарваме 6 безкрайни и горещи часа в пътя ни до Мъртво море. Изкачваме планини, спускаме се по тесни пътища, унасяме се, заспиваме, будим се, но все не стигаме, безкрайни километри. Бях планирала да минем през замъка Карак, но сме твърде уморени и нямаме търпение да стигнем до крайната си точка. Отсядаме в „лукс“ на брега на соленото езеро. Към края на деня пременени с бански се потапяме в това явление, за което сме слушали много. Усещането е странно, опитваш се да плуваш, но поради солеността, краката ти са над водата. Излизам, кожата ми е странно мазна, все едно някой ме е залял с бензин, за да ме подпали, но на 42 градуса така или иначе гориш. Тук пясък няма, брегът е съставен от малки камъчета, обувам джапанките и „тичам“ до душовете със сладка вода. Докато премина 50 те метра, кожата ми е напълно суха, побеляла от солта, трудно свалям втората ми образувана кожа. Не можем да дишаме от задуха, малката локва не ни дава, това, което очаквахме, ок, намазахме се и с кал, лечебно било и полезно за кожата. Не ми е чудесно някак, въпреки всичко. Вечеряме в хотела като най-добрата възможна опция. Лека нощ в 12:00, с температура на открито от 38 градуса, малко е топло.

След леко разочароващия ден в път и среща със солените води се отправяме на вълнуващ преход в каньона Вади Муджиб. Чета отново ревюта из интернет и малко започвам да се чудя дали ще се справим с това приключение, но пък изглежда толкова красиво.. Стигаме до входа, тук Jordan pas-ът не важи. Един симпатичен добре сложен човек ни обяснява какво предстои и се опитва да ни откаже, няма шанс. Въоръжени сме с подходящо облекло, обувки и спасителни жилетки, нищо друго не ни трябва, слагаме два телефона в специални водоустойчиви калъфи, съгласяваме се да си наемем водач и се гмурваме в това което предстои, буквално и преносно. Нали се сещате за пътя, който изминахме в Петра, със завоите, където реката си е проправила път, е, тук е подобно, само че реката е още тук. Плуваме, катерим се, скачаме от скали във водата, която е силна и на места те поваля, но пък е топла и примамлива. Изживяването е неописуемо, състезаваш се със собствените си възможности, на моменти ти иде да се откажеш, да се пуснеш и течението да те понесе. Стигаме до края, шумен водопад, който в долината на полите си е скрил малки пещери, аз не се престраших да стигна до там, страх голям. Спускаме се обратно по същия път, който изобщо не е по-лесен. Пак търсим къде да стъпим, пазим се от големите камъни да не ги ритнем и да ги заболи, бълбук, бълбук, гълтаме вода, смеем се, отново сме малки буболечки, които се борят с природна стихия. Остава малко до края, водата се успокои, силата й намаля, отпускам се по гръб, спасителната жилетка ме държи на повърхността, нося се бавно с поглед в светлата ивица високо над мен, времето е спряло, няма звуци, няма лоши погледи, обидни думи, проблеми, има щастие в най-чист вид, от онова, когато душата ти е лека, лека.

Страхотно беше, отиваме в Мадаба – симпатичен малък град, с 10% християнско население. Нямахме време да разглеждаме подробно, но видяхме мозайката на карта на Светите земи в източноправославната църква Св. Георги, която е от около 560 г., а на другата сутрин се разходихме и до планината Небо, където се смята, че е бродил Моисей. В града на мозайките препоръчвам да хапнете в Ayola, вкусно, евтино, а аз изпих 3 смутита от мента, като мохито е, но без алкохол.

Уморени сме, остават ни два дни до края, имаме чувството, че ни е нямало месеци в София. Последната ни нощувка е в столицата, за да сме наблизо до летището. Отскачаме до Джераж преди това, величествен и много запазен римски град, основан пре 4в. пр. н.е. от Александър Македонски. Тук пак си ползваме паса.

Огладнели, поизгорели и смачкани стигаме в Аман към 7:30, намираме си хотелчето в центъра на града. Страхотно е, ново, чисто, с тераса на покрива, заобиколено от стръмни улици, със стари сгради. Влюбих се в този град, във всички рисунки по сградите, в живота, който кипи по улиците, в пълен контраст с останалата част на държавата. Да хапнем хумус за последно? Хайде, отиваме в Хашем или Хашим, няма меню, ядем каквото ни донесат. Уличен шум, напеви от близките джамии, различни езици се вплитат в омагьосваща глъч, светлини, тъмни и светли кожи, усмивки, идва ни храната, невероятно вкусна, за 8 JOD за четиримата, ние сме в шок, много е евтино!

След вечеря се смесваме с тълпата по улиците, пием фреш от захарна тръстика (блякс, поне за мен, на другите им хареса), намираме и най-накрая кюнефе, или както там се произнася, току що са извадили тавите, с отмерени движения ни одрязват парчета с огромни сатъри, моцарелата се разтяга апетитно и заедно с кадаифа и шам фъстъка се разтапя в устата.

Време е да се прибираме.. Пътят е същият – Аман – Пафос – София.

Сбогом, близък Изток, различен Изток! До скоро.

Текст и снимки: Бистра Божикова.

Ако този пътепис ви хареса:

✓ Не забравяйте да харесате Фейсбук страницата ни и да се абонирате. Насладете се на още много невероятни оферти и всякаква полезна и интересна информация, свързана с пътешествията!

✓ Също така можете да свалите мобилното ни приложение, ако още не сте го направили от тук-цък!

Сподели публикацията