Нашият сайт е насочен към любителите на пътешествия. От днес добавяме още една част към него, започваме да публикуваме пътеписи на точно такива, запалени по пътуванията хора, които намират щастие в близки и далечни дестинации. В секцията Автобусни истории ще можете да се запознаете с разказите за страхотните места, които посещава Бистра Божикова, а можете да откриете и следващото кътче по земята, което да посетите. В първия ѝ пътепис имате възможността да се докоснете до магията на Ковачевица!
Ковачевица!
В един от онези мрачни дни в началото на есента, в които мирисът на лято е все още осезаем и едновременно близък в спомените ни, тръгваме към Западните Родопи, Ковачевица. Новата за нас дестинация за бягство от шума, суетата, бързите дни е на около 3 часа от София с кола, което е поносимо, а в последната си отсечка е повече от магично. Исках да прегърна всички дървета наведнъж. От столицата тръгваме към Банско и като цяло си следваме навигацията. След като минахме Огняново, започнахме да се изкачаме все по-високо в планината, през цялото време иглолистната растителност преобладаваше. Мъглите, дъждът и студът по пътя не развалиха удоволствието от новите гледки. Минахме през Лещен, симпатично, но според мен, леко прехвалено място, което е с изкуствено създадена слава – голяма част от къщите са построени в стил Ковачевица, но са нови. Последва Горно Дряново, пътят, по който минахме, беше чудат и странен, разположен напреки селото, на моменти мислех, че ще закачим някое пране, което висеше от балконите. Всеки човек, който подминавахме, ни посрещаше и изпращаше с поглед, пълен с тайни и загадки. Няколко възрастни жени, с бели забрадки и сини престилки седяха пред една от къщите, две момичета на около 12-13 години, спортно облечени, цепеха дърва. Най-голямото ми удивление в това мюсюлманско село бяха двата фризьорски салона разположени на главната „улица“ и всички малки момчета, които тичаха с модерно подстригани глави. Преминаването през Горно Дряново за мен беше като във фантастичен филм, в който имам машина на времето. След малко стигаме и Ковачевица, бях запазила стая в къщата на Веско и Сузи. Тя се оказа първата по пътя. Най-любимото ми нещо е чаят, който пия сутрин, от тези истинските билки, които са ги набрали ей сега, заедно с пържени филии с домашно сладко. Не пропуснахме да опитаме и домашното червено вино на Веско, което пък така добре се връзва с камината 😉
А сега за Ковачевица. Това е мястото, което ще ви разбие сърцето и в същото време ще ви изпълни с уютна красота. Обявено е за архитектурно-исторически резерват, нови къщи не могат да се строят, само да се окрепват старите. А част от тях, тези, за които наследниците не могат да се разберат как да поделят, се рушат.. Тъжни скелети от греди и камъни, поглеждаш през някой процеп и виждаш, че етажите са пропаднали, освен живота, от къщата са си отишли вътрешността й, спомените, историята. За моя радост има и такива, за които се грижат много добре и въпреки, че са построени в началото на 19ти век си седят гордо, обсипани с цветя и посрещат гости. Ще оставя снимките да допълнят думите ми. А ако имате два дни за бягство от шума, отскочете до там. Няма да съжалявате.
Ако тази информация ви хареса:
✓ Не забравяйте да харесате Фейсбук страницата ни и да се абонирате. Насладете се на още много невероятни оферти и всякаква полезна и интересна информация, свързана с пътешествията!