Трета част от пътешествието на Крум Божиков до Португалия. Първата можете да видите тук – цък. Това пък е втората – цък!
Ден пети, 31.03.2019. Ola Мадейра!
Станахме рано и се отправихме към летището. Малко трудно се ориентирахме с пътя, и след няколко грешни завоя и десетина минутки, пристигнахме. Оставихме колата, нямаше проблеми и отидохме да си чакаме полета. Щяхме да летим с малък витлов самолет на местната авиокомпания. А на летището беше отборът на Виктория Гимараеш, които се връщаха към континенталната част след загубата си предната вечер. За нас с Велчо пък предстоеше нов мач днес, за който ще ви разкажа малко по-късно. Дойде и времето да се качваме на самолетчето, а ни предстоеше кацане на определяното за едно от най-опасните летища в света – това на Мадейра. Иначе това ни беше единственият полет, който не е с лоукост авиокомпания през това пътешествие. Хапнахме по сандвич и си поспахме до перките!
Заход към летище Кристиано Роналдо
И последва кацане на определеното за едно от най-опасните летища в света, това на остров Мадейра. Летището пък носи името Кристиано Роналдо. Все пак португалският футболист е родом от този остров.
Летище Кристиано Роналдо
Взехме колата под наем и се отправихме към местната столица Фуншал. Ивац вече беше идвал, но за другите това беше ново преживяване. Градът е разположен на стръмни хълмове, които стигат до океана. А GPS-ът ни прекара през такива малки и стръмни улички, каквито рядко се срещат по света. Следващите дни щяхме да разберем, че за да стигнем до центъра ни бяха достатъчни шест-седем минути, защото е надолу. А за да стигнем от центъра до нашата къща, вземахме същото разстояние за 15-20 минути и свалили по някой друг килограм.
След като се настанихме в къщата, Ивац и Симона се отправиха надолу, а ние с Велчо проучихме как да стигнем до стадиона на Маритимо, където беше местното островно дерби между едноименния тим и Насионал Мадейра(клубът, от който Кристиано тръгва за големия футбол). Ето че се озовахме на един доста по нов стадион от този на Азорските острови.
Подготовка за местното дерби!
Прииждаха фенове и от двата отбора на град Фуншал, без да има ексцесии между тях. Купихме си билети и се настанихме в един от секторите зад една от двете врати. А мачът се оказа повече от вълнуващ. Още в началните минути домакините вкараха от пряк свободен удар. На шега казах на Велчо, че ще има гол и предварително започнах да снимам клипче, в което улових и радостта на феновете в нашия сектор. В ответната атака и гостите вкараха гол, от дузпа, този път заснета от Велчо. Тук беше един от странните моменти за нас, след като в нашия сектор се оказа, че има фенове на гостите, които се зарадваха на техния гол. Но не последва никакво напрежение между двете агитки. Явно бяхме в семеен сектор, където някои фенове на двата отбора се познаваха помежду си и въпреки спортната злоба, се шегуваха един с друг. В крайна сметка мачът завърши 3 на 2 за домакините. А ние останахме изключително доволни и изпълнени с положителни емоции.
Резултатът е 3:2, а в края напрежението е огромно и за двата отбора!
След като говорихме с Ивац, се разбрахме да се чакаме в центъра. Слязохме пеша за около 20 минути, като минахме през една пътека в града, заобиколено от двете страни с бананови градини. Това се оказа честа гледка за острова.
Банановите дръвчета са навсякъде
Отново имаше доста стръмни улици и ако трябва да съм честен, обстановката и атмосферата на града, с неговата архитектура и релеф ми напомняха силно за Рио де Жанейро, или поне това което съм виждал като кадри от него.
След като се събрахме с Ивац и Симона, седнахме в един от ресторантите на централната улица. Хапнахме вкусни местни деликатеси и пробвахме локалната бира, която се казва Корал. Поразходихме се из центъра, пълен с цветя и се отправихме към нашата къща. Това пътешествие, буквално нагоре, ме накара да се почувствам като високопланински алпинист и на всеки няколко крачки имах чувството че ще колабирам. „Най-приятният момент“ бяха торбите пълни с продукти, чието тегло усещахме умножено по пет, катерейки бавно нагоре.
Улично изкуство. Малкият принц
Вечерта обаче се оказа приказна, с вълшебна гледка, португалско вино, местно сирене и традиционния колбас чорисо.
Ден шести, 01.04.2019. Мадейра от край до край!
Ето, че дойде и денят, в който да пообиколим острова. А какво ни предстоеше? Трябваше да се озовем при втората най-висока скала над океана в света, Кабо до Жирао. После следваше посещение на лавов тунел, подобен на пещера, но образуван по друг начин и не при варовикови скали, а вулканични. След това щяхме да се топнем в океана и да се насладим на величието на Атлантика. Така че ни очакваше един доста наситен ден.
Денят започна лошо. Оказа се, че има проблем с дистанционното на гаражната врата и не можахме да я затворим до край. При всеки опит за затваряне, бушоните се изключваха и вратата спираше. Лошото беше, че комуникацията със собственика беше трудна, поради неразбирането му на английски, или пък нашето на португалски. Е, оставихме я затворена на половина и решихме да не губим повече време. Тръгнахме към скалата.
Банани навсякъде
А достигането на скалата се оказа доста живописно. Магистралата е разположена в по-високата част на хълма над града и от дясно по склоновете беше пълно с бананови плантации, а от ляво се спускаха кварталите, като стичаща се лава по кратер на вулкан и така чак до океана. А, когато се отклонихме към скалата се заредиха и доста панорамни гледки към океана. Отново се повъртяхме и стигнахме до мястото. Намерихме къде да паркираме и се отправихме.
Гледките по пътя!
Въпреки че имаше турникети на входа, те бяха свалени и явно уцелихме ден без платен вход. От ръба на скалата има изградена платформа с плексигласов под. Така като погледнете към краката си, можете да видите океана на 580 метра под вас. Има и решетъчен под, където също можете да се насладите на гледките, а разбира се е достатъчно и да погледнете през парапета. Денят се оказа с хубаво време, така че имахме късмет. Е, едно от напуканите стъкла на платформата леко ни стресира, но все пак и след нас остана само напукано.
Надолу е само 580 метра до океана…
А така изглежда като погледнеш в страни от Кабо Жирао към Фуншал!
По грешка бях забравил банските на Велчо и някои мои неща в къщата и се върнахме. Взехме ги, а след като дълго време не бяхме експлоатирали акумулаторчето за затваряне на гаражната врата, сега се затвори до край и къщата беше спасена от крадци. Така малко по-спокойни се отправихме към лавовите тунели от другата страна на острова.
А пътят до там беше невероятен. След като се върнахме на магистралата, която както казахме има гледка от едната страна към океана, а от другата към хълмовете, се отклонихме малко по-късно да пресечем острова през вътрешността. Там пък планините бяха с отвесни склонове високи стотици метри, а ние се движехме по един пролом между тях и гледахме ту наляво, ту надясно. Всичко беше цветно и зелено, а денят беше страхотен.
Е, стигнахме и до пещерата. Не е точно като нашите в България, които са образувани по коренно различен начин при утаяване на варовикови скали и разтварянето им от водата. Тук просто имахме много лава, която на повърхността е застинала бързо, а вътре, където е било по-горещо се е изтекла без да застива и така се получава тунел. Двойката геолози с нас Ивац и Симона се чувстваха като в Рая от всякаквите скали и скални образувания. Имаше и други интересни неща, като това че във водата вътре в пещерата отлежаваше вино.
Лавов тунел, различен от пещерите в България.
След като излязохме, се отправихме към музейна част, където имаше макети, показващи изригването на вулкана, после минахме през земното ядро, за да гледаме накрая 3Д анимация, която да демонстрира как се е образувал островът!
Брегът в близост до лавовия тунел
След като знаехме как се е образувала сушата, се отправихме към водата. И напред към океана. Излязохме на крайбрежния път на близкото градче Сао Висенте, а от там към друго селище Порто Муниз.
Пристанището на Порто Муниз
При Порто Муниз има заградени скали, където се получават естествени басейни с океанска вода. Ние не пропуснахме да се топнем и така вече съм се къпал в два океана. Иначе зад скалите, вълните бяха убийствени. Имаше някакво вълшебство в това място и не ни се тръгваше.
Порто Муниз с окана и магмените скали
И Порто Муниз от високо
Все пак трябваше да прекосим половината остров наобратно и така се отправихме през по-високите територии, където отново бяхме единствената кола. Гледките мисля, че няма нужда да казвам какви бяха, а ландшафтът малко напомняше на Азорските острови, защото отново бяхме заобиколени от множество тревисти полета и зад тях Атлантика!
И така стигнахме до Фуншал отново. А там се отправихме към поредното мирадоуро. С уникални гледки към града. Малко релакс, снимки и се отправихме към центъра.
Гледка към Фуншал от Пико дос Барселос
Напазарувахме вино, чорисо, сирене и се отправихме към вкъщи за една приятна вечеря. За къщата май нищо не споменах. Прекрасна гледка и страхотна тераса на две нива. Виждахме целия залив на града и кварталите както до океана, така и до върха на хълмовете. Честно казано беше толкова хубава, че можехм и четири дена да прекараме само там, но все пак трябваше и да пообиколим.
Така завършват вечерите във Фуншал!
Е, толкова и за този ден пореден… очаквайте продължението
Текст и снимки: Крум Божиков