Екскурзия до най-старата република!
Сигурно голяма част от хората не знаят коя е най-старата република в света. Ето, че имах възможността да я посетя лично с двама приятели – Ивац и Велчо! А иначе става въпрос за страната „джудже“ – Сан Марино!
Сан Марино е малка държава по територия и население, но като история е много голяма – като чар и красота също.
Но нека започна от там от където започна всичко, а именно нашата мила София. Тъй като съм учител, винаги когато излязат датите с ваканциите за учебната година, проверявам по какъв начин мога да се възползвам и да си изкарам наистина ваканционно. Та така се бяхме озовали с двупосочен билет до Болоня през есенната ваканция и планове за нова държава в автобиографията, а именно Сан Марино! Все пак не трябва да се пренебрегват и прекрасната столица на италианската област Емилия – Романя, Болоня и още най-популярният апенински курорт на Адриатика – Римини и родното място на Рафаело – Урбино, които също посетихме.
Започнахме с вечерен полет от Терминал 1 на софийското летище, а няколко дена преди отпътуване бях разбрал, че ще летим в един и същ полет с още една приятелка Михаела, която учи в Болоня. И така, събрахме се на летището в добро настроение и излетяхме по тъмно за Италия. Е, закъсняхме с половин час на тръгване, после с двайсет минути на кацане, хванахме автобус към гарата в последния момент, а хората след нас само изгледаха как се затваря вратата, но дори това не предизвика ни най-малък стрес. В един момент осъзнахме, че може да си изпуснем влака, само че и него го хванахме в последния момент и оставихме купуването на бира за Римини, където щяхме да стигнем след по-малко от час.
Е, стигнахме все пак Римини и нямаше вече транспорт, който да изпуснем така че остана само една мисия – италианска бира! Ходихме около час пеша, но отворен магазин толкова късно не намерихме. Уви курортното градче извън сезона не успя да предложи отворени магазини до късно, а и голяма част от хотелите не работеха. В крайна сметка седнахме в една пицария, където хапнахме страхотни пици с бира.
Кулинарната магия на Италия!
На 3-и ноември решихме да посетим Урбино, градче, разположено на хълм, което е родно място на италианския художник и архитект, познат на някои и като костенурка нинджа.
Родната къща на Рафаело.
Спахме в 4* хотел на смешна цена и едно от най-хубавите неща, беше обилната закуска на шведска маса. Имахме чувството, че по местните стандарти дори само тя трябва да е по-скъпа от 18-те лева, които плащахме за нощувка. Е, след огромното количество храна нямахме голяма нужда да обядваме и се съсредоточихме изцяло върху разходките за дълъг период от деня.
От Римини до Урбино се стига сравнително лесно. Влак, автобус и за около 2 часа си там. Е, стига да не бъркаш посоките, но за това – на връщане. А старинното градче, впечатлява както с история, така и с природа около него и архитектура. Ние си го пообиколихме нагоре надолу, в пряк и преносен смисъл. Минахме покрай родната къща на Рафаело, стигнахме до един прекрасен площад с негов паметник и гледка към околните хълмове. Отидохме до близката крепост, откъдето пък имаше страхотна гледка към голямата катедрала в центъра. Общо взето, изпитахме удоволствието да се разхождаме из малки сладки улички и да се наслаждаваме на големи старинни постройки.
Изглед към катедралата в Урбино.
Урбино е и голям център на висшето образование, като това се забелязваше и от множеството млади хора, особено в петъчния ден, които след лекции се спускаха по калдъръмените улици като мравки, излизащи от мравуняк и даваха живот на сравнително спокойното Урбино.
Една от сградите на университетът в Урбино.
Ей тази обиколка беше едновременно изтощителна и зареждаща, а накрая се появиха слънчеви лъчи сред облаците, които да придадат малко по-хубав ефект и повече цвят на града и на снимките му.
Урбино „скрит“ зад крепостните си стени.
След Урбино си отвисяхме да чакаме автобус към Песаро, откъдето трябваше да си хванем влак обратно към Римини. Отново страхотно, нямаше магазин при гарата и само в някакви барове се продаваше доста скъпа бира. Е оценихме романтиката на българските гари, където намирането на евтино пиво не е проблем.
Взехме си билети за Римини, видяхме си коловоза, качихме се във влака, тръгнахме в друга посока, видяхме морето. Опа, на идване не видяхме море от влака. Лошо! Бяхме сбъркали влака. Имахме билети за Римини, а се движехме в обратната посока. Айде и кондуктора наближи, а при спирането на влака се засилихме в обратна посока да слезем. На перона все пак го питахме за едната минута престой, как да се оправим и той любезно ни упъти към друг перон, където след 3-4 минути дойде влак в нашата посока!
Качихме се спокойни и ето друг кондуктор. Абе всичко ок ама защо имаме билети, издадени от гарата, на която ще сме след малко. И то билети, издадени малко преди това. Дори се оказа, че трябвало да ги заверим на гарата, което не бяхме направили. Дойде кондукторът и ние най-невъзмутимо му дадохме билетите. Той каза само да си ги валидираме следващия път, усмихна се и си замина. След два дена, в друг влак чухме, че глобата за неперфорирани билети е скромните 200 евро!
Е прибрахме се следобед в Римини и остана време да го пообиколим. Градът, известен като италианския Слънчев бряг се оказа доста по-интересен от българския курорт. И няма как иначе след като има неща строени по римско време, запазени и до днес. А мостът на Тиберий и сега служи на хората, които преминават по него пеша или с кола. Добре са се справили римляните с градежа. Нашите сега строят мостове и се разпадат за по-малко от година.
Мостът построен от Тиберий преди над 2000 години, в експлоатация и до днес!
Особено сега, извън туристическия сезон, Римини ясно се отличаваше като поредния италиански град, в който са преплетени минало и настояще.
Арката на Август, построена 27 г. пр. н. е.
Ето, че дойде и 4-и ноември и най-накрая щях да прибавя нова държава към автобиографията си. Сан Марино обаче имаше много други неща, с които да ме плени освен като поредната бройка. Взехме автобус сутринта от гарата и ето, че скоро, много скоро, щяхме да преминем границата.
Държавата е колкото малка, толкова и интересна. В началото се движиш по улици, с нищо неразличаващи се от италианските. Има къщи, хотели, мол. И по едно време започва изкачване по един хълм. Това е истинското Сан Марино – дали с автобус, кола, пеша или лифт – само нагоре. И когато стигнеш по-високите части на хълма, просто трябва да погледнеш надолу. В най-високата част на хълма, оградена от крепостни стени, улиците са само пешеходни, а разходката из тях ви връща с векове назад. Посоките там са две – нагоре и надолу, а липсата на много туристи дори увеличава насладата. По най-изпъкналите краища на крепостните стени има кули. Три кули, на три хълма и всеки, който погледне знамето на малката държава, може да ги открие в герба.
Една от кулите на Сан Марино, погледната от друга.
На централния площад пък се намират сградата на парламента и статуята на свободата, но санмаринската, която е по-стара от американската. Неслучайно и площадът се нарича Пиаца де ла Либерта. Свободата и независимостта са много важни за местните. А освен трите кули на герба, който е и на знамето е изписана и думата Libertas!
Пиаца де ла Либерта.
Разбира се, много неща са като в Италия – валута, кухня, автопарк, магазинчета. А цените са доста ниски. Ние си накупихме доста сувенири, но предвид обилната хотелска закуска не изпробвахме местните ресторанти. Влязохме обаче при едната кула, видяхме килиите, част от затвора в миналото и се насладихме на чудесни гледки.
Поглед от горе!
След като разгледахме Сан Марино или поне най-важното се отправихме обратно към Римини. Искаше ми се да посетим мач от местното първенство, но го оставихме за другия път. Всичко, което не ни се получи оставихме за следващото идване.
Вечерта отидохме до плажа, пипнахме водата, пихме бири на брега на Адриатическо море и посетихме едно заведение, където да се насладим на храна с морски дарове. Скариди, миди, калмари, риби и разбира се, гадна италианска бира. За съжаление, след като пробвахме всичките видове бира, разбрахме защо Италия е известна с виното. Кехлибарената течност просто не им е сила на италианците.
Ноемврийски плаж, като през август!
И бързо дойде време за прибиране в България. А в момента, в който пиша това изречение, по телевизията върви реклама, в която се казва: Заведи ни в Италия с лазаня Болонезе. Страхотно съвпадение, защото последния ден бяхме в Болоня! Столицата на Емилия – Романя. Страхотен град с много история, известен с арките по тротоарите, благодарение на които в дъждовното време, все пак се намокрихме доста малко.
Повечето сгради в Болоня са с червеникав цвят.
А Мишето, с която летяхме към Болоня ни направи първокачествена обиколка из града. Винаги е предимство да те разведе „местен“ из някой град. Видяхме както стандартните туристически забележителности, така и много скрити тайни кътчета. И след цял ден обиколки из Болоня, дойде време за хапване. Разбира се, спагети болонезе. Поне за Ивац и Велчо. Аз пък пробвах един от най-големите специалитети на местната кухня – тортелините.
Улично изкуство в Болоня!
Вечерта се върнахме в релността на летището, което се напълни с множество сънародници, предвид нашия полет.
Е, разбира се, за нас останаха страхотните впечатления от последните дни и очакването на следващото пътешествие – отново към нова държава за мен…
Текст: Крум Божиков
Снимки: Крум Божиков и Ивац Георгиев
Ако тази информация ви хареса:
✓ Не забравяйте да харесате Фейсбук страницата ни и да се абонирате. Насладете се на още много невероятни оферти и всякаква полезна и интересна информация, свързана с пътешествията!