Тази година започваме с пореден пътепис на Бистра Божикова. Насладете му се и щастлива и успешна 2019 година!
Светът е интересно и магично място. От нас зависи доколко искаме да го изучим, разгледаме, да го срещнем и изживеем. Всички сме чували поне едно клише за пътешествия, но всъщност, всяко от тях е толкова вярно. Пътищата винаги дават, уроци, гледки, разочарования, букет от емоции, който прибираме със себе си, грижливо слагаме във ваза на полица в съзнанието.
Имам чувството, че само в моментите когато пътешествам, живея истински. Това, разбира се, не е вярно, но потапянето в реалности, различни от ежедневните е пристрастяващо. Много от вас биха се съгласили, сигурна съм.
Чували сте за Фернандо Магелан, води се, че той е първият човек обиколил света, ами не е, убит е във Филипините преди да завърши обиколката си през 1521г. След него има много други, които могат да заявят, че са обиколили света, че са посетили всички държави. Аз не мисля, че един живот е достатъчен за подобна обиколка, но това по никакъв начин не убива желанието ми за пътешествия. С Автобусните истории съм ви отвеждала до далечни и близки места, опитвам се да посещавам все нови и различни култури. Днес ще се разходим до няколко точки на България, която въпреки че е близка и позната, винаги крие съкровища.
Пловдив е красив и уютен град. От начална точка София е и много достъпна дестинация. В една събота и неделя през август минаваме през него и завиваме към село Дуванлии, където има конна база и ще се откъснем за два дни от света. Но не, не това е интересното.
За вечеря решаваме да отскочим до Хисаря. Температурата е точно такава, като за край на август, като за край на лято. Часът е 9, а ние караме през села и полета по второстепенен път. Свлякла съм се на седалката и погледът ми се рее в дървета, храсти, посеви. Вече е тъмно, денят намалява, в сумрака виждам табела „Старо Железаре“, след няколко метра разменям погледи с тъмни лица, които се разполагат на варосана ограда на къща. Добре, явно някой е нарисувал няколко портрета. Изправям се леко и започвам да оглеждам улицата, по която минаваме. От оградите и фасадите на къщите се усмихват знайни и незнайни портрети. Вълнувам се, така, както децата на две когато им се случи нещо много интересно, като например да бягат от морска вълна.
Обещаваме си, че ще се върнем на другия ден и ще разгледаме.
Ето ни, тук сме, спираме колата и започваме да обикаляме всички портрети, разпръснати по дуварите на къщите, които служат за платна на артистите. Стигаме до „галерия“ на главната улица, малко помещение с висящи платна с портрети. Посреща ни младо момче, голо до кръста, оказва се, че той е замесен в проекта и ни разказва за новия от това лято (май е син на инициатора, не попитах). Къщите са изрисувани по идея на художника Венцислав Пирянков, който от години живее в Полша. Тази година, за четвърта поредна, той, заедно със студенти от Познан творят из селото. Сега са пренесли музея за съвременно изкуство от Ню Йорк – MoMA по външните стени на къщите на малка странична улица.
Старо Железаре е открита галерия, в която известни личности седят гордо до лицата на тези, които живеят в селото. Освен стотици усмивки, предизвикани от Фидел Кастро, Доналд Тръмп, крава, няколко прасета и други, в главата ми се въртят и хиляди положителни мисли. Този проект, изключвам, че е красив (поне по моите стандарти), но е живот. Създали са нещо, там, където повечето рушим. Сега е Януари, но още ми е стоплено и светло като се сещам за творенията по белите стени.
В другия край на България се намира още една любима моя съкровищна находка от това лято. Седмица след Старо Железаре се озоваваме в Странджа, в село Бръшлян. Отдавна проучвам този район, но как да тръгна от София, да подмина синьото море и да търся легенди за два дни в тези древни земи? Септември седи на нисък старт и чака да грабне щафетата от август. Ще прекараме последните почивни дни на морето, а до магичното село, навътре в планината, са само 62км от Бургас. Ще се ходи до там, решено е.
Спим в къща за гости „Майстор Никола Гогов“, принадлежала е на най-известния строител от областта и носи името на собственика си от едно време. Подредбата на дървените елементи на фасадата е характерна за Странджа и се нарича вълчи зъб, друго интересно за строителството е липсата на улуци. Днес за нея се грижи чудесно семейство, което въпреки перипетите в живота не спира да реновира старата къща. Освен спането в автентичната атмосфера, можете да ядете вкусна, домашна храна, готвена цял ден по тайни рецепти. Друго прекрасно нещо което можете да направите е да послушате домакините, на нас ни разказваха легенди свързани със Странджа и селото. Вечерта в градината, когато вече съвсем забравих, че е край на лято и зъбите ми тракаха, точно като в начало на зима, усещах магиите, които бродеха по покривите и чувах шумове от миналото.
Село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, всички къщи са останали във времето, в което са построени. Наоколо има няколко места, до които можете да се разходите и всички носят специални енергии. Не тръгвайте на разходка в гората след 17:00 през лятото, за да не ви нападнат хиляди малки мухички, които влизат в очи, нос, уста и те карат да се съмняваш дали не сънуваш. Странджа е единственото място на цялото земно кълбо, което не е било засегнато от ледниковия период. В тази така пренебрегвана от мен планина са съхранени уникални видове от флората и фауната, които ги няма никъде другаде по света.
По тези земи се е разхождала Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър и сестра на Иван Шишман. Легендата разказва, че тази красива принцеса е очаровала султан Мурад I и той я е поискал за жена. Освен завидна външност, тя била изключително умна. Е, отказала и се оженила за българин, който скоро починал. Султанът отново отправил предложение към нея. Тамара поставила няколко условия за да се съгласи – да освободи целия си харем и да освободи всички завладяни български земи. Много хубаво би било да приеме условията й, нали? Нямало как, но предложил друго, за една нощ, конник да премине през колкото може села и земя, там, до където стигне с кон – щяло да е свободно. Принцесата обичала коне, познайте кой е препускал цяла нощ, чак до Китен, залива Атлиман, където милото животно издъхнало. В близост до село Бръшлян се намира местност Ковач, там се твърди, че са подковавали конете на Тамара. Оженила се българската принцеса за султана, освободил си и харема. Разбира се, ако прочетете историята, не е точно така, но можете да питате гората, да видим какво ще ви разкаже.
2018 година освободи място на новата, 2019. След 46 пъти качване на самолети (за щастие и толкова слизания), пътувания с кола, автобуси и влакове в рамките на последните 12 месеца, плановете за нови дестинации се трупат един върху друг като коледна елха от книги.
Магията я правим самите ние, пътешествайте, дори да е до съседния парк с преспи.
Текст и снимки: Бистра Божикова