Една Украйна в светлини, моля!

Цяла една пролет, цяло едно лято и цяла една есен са минали от последните думи, които съм писала за пътешествия. Малко преди Коледа, малко много след фойерверките за настъпване на 2019г., взимам нискобюджетен полет до нова дестинация – Украйна.

В началото на ноември, болестта, която неспокойните пътешественически души познават много добре – липса на планове и самолетни билети малко, по малко ме събаря. Решението е една Италия или Франция примерно, но Украйна се появява като от нищото в така добре познатите ми маршрути.

Много повече предпочитам нечетни числа, бившата държава от СССР е номер 29 (добър знак) и напук на не големите ми очаквания, взима в шепите си премръзналото ми декемврийско сърце, стопля го и прави така, че да му е уютно и светло.

Малко битови насоки, за да направят и вашия път до Украйна лек и безавариен:

  1. Летя с Раянеър, сряда – неделя до Киев
  2. Полетът е около час и половина, за тази държава е необходим международен паспорт
  3. Каца се на терминал F, на летище Boryspil
  4. Спирате си мобилните данни на телефона още от София, по-късно ще ви кажа за мобилна карта
  5. От България си носете евро или долари, които да смените в Украйна, може и 50 лв да си обмените в местната валута – Украински гривни
  6. Като излезете от летището, тръгвате на дясно, стигате до спирка, на която спира автобус, който ще ви закара до града (цена на билет – 100 гривни, около 7лв); слизате на втората спирка, пътува се около час;
  7. Втората спирка е ж.п. гара, наблизо има и спирка на метро;
  8. А интернет, а телефон?! – да, да, знам колко досадно сме свикнали да имаме постояно интернет, влизате директно в ж.п. гарата, изкачвате едни стълби и в първото схлупено магазинче, на около 100 метра си купувате карта. За около 22 лв си взех с неограничен нет за месец (брат ми ще пътува до Украйна след 2 седмици, за това, иначе чак пък неограничен не ми беше нужно), има и по-евтини варианти.
  9. С гугъл картите лесно се ориентирам къде и какво да взема, за да стигна до хостел/хотела ни.
  10. Метрото – ох, толкова много хора има – бурни реки, ако не се пуснеш по течението им, ще те изхвърлят на брега, и не е с лошо, бързат хората. Срещу 8 гривни получавате жетон, на човек продават само по един. Метрото отваря в 6:00.
  11. Убер – има и убер, за сутрешен влак в 6:00 върши страхотна работа.
  12. Планът за 4 дни – 1 и половина в Киев, останалите в Лвов
  13. От Киев до Лвов с влак в 6:00 сутринта, пътува се около 5 часа, зависи от влака; билетите можете да купите онлайн, бяха около 50лв в посока.
  14. Хотелът в Киев – в центъра е, в стара сграда с високи тавани, не е нещо велико, но пък върши чудесна работа, в стаята е топло, достатъчно широко е, имаш си собствена баня (асансьорът побира максимум двама души, не асансьор, пощенска кутия е това, до последно се чудиш, в космоса ли отиваш, в замък ли) Ето го и хотела – цък!

Така, вече можете да купувате билети, но ако искате, прочетете до край, за да се запалите още повече. 🙂

Отбелязвам само няколко неща преди да продължите (за да не останете с излъгани очаквания после):

  • Родена съм през 1986г., цял живот ще свързвам тази година с Припят и аварията в Чернобил. Интересувала съм се от събитията там, гледах и сериала тази година, но не, не съм искала да посетя това място и целта на пътуването ми до Украйна не е да видя къде се е разхождала смъртта. До там се предлагат турове, цената им е около 100 евро, който се интересува със сигурност ще намери информация.
  • Престоят ни в Украйна и особено в Киев е много ограничен, десет дни през лятото биха били достатъчни за всички забележителности и музеи.
  • Не посетихме украински ресторант с традиционна кухня (малко ни е яд, особено и за грузинските, но другия път).

Залепила съм се на прозореца на автобуса от летището до града и прибирам моментни снимки, които правят очите ми в папка в главата ми с име „Киев“. Много напомня на България, но не съвсем, мащабите са огромни, в комплексите от новопостроени блокове, на които върховете май стигат отвъд небето, живеят жителите на поне 5 малки села. Слънцето вече се е скрило, а е едва 3 следобед. Слизаме в центъра на града, взимам мобилна карта, намираме метрото и се загубваме в тълпите. Да си призная, малко се загубваме и стигаме към 17:00 в стаята си. Но това метро! В Киев е най-дълбоката станция в Европа и втора в света(първата е в Северна Корея, в Пхенян б.ред.) – Арсенална, може и до там да се разходите.

Цял ден нищо не сме хапвали, имам чувството, че е среднощ. Оставяме багажа и тръгваме на разузнаване. Оказва се, че сме на супер комуникативно място, точно до театъра, в центъра на Киев – всичко което съм набелязала е на максимум 2км от къщи. Към 18:00 се озоваваме в едно от първите места, които съм харесала за храна – Mimosa Brooklyn Pizza. Вниманието към детайла на всяко място, което посетихме в Украйна, е изумително и ще ме впечатлява много време след като се приберем. Цялото заведение е потънало в мека светлина от лампички, свещи и кристални полилеи. Няма почти никой, избирам втория етаж, от който можете да наблюдавате как приготвят пици и коктейли. И да, не се лъжете по името, няма само пици. Не съм добра в описанието на храни, но мисля, че освен Амброзия, на Олимп са си поръчвали и храна от тук. Щастливи и сити решаваме да посетим някой бар, но съвсем сме изключили колко е рано. Добре, отбиваме се в бар, но такъв за сладкиши и оставяме коктейлите за по-късно.

Mimosa Brooklyn Pizza

Mimosa Brooklyn Pizza

Mimosa Brooklyn Pizza

Mimosa Brooklyn Pizza

Усмихваме се много широко, дълбоко сме привлечени от град, който не познаваме, но ни е омагьосал с малкото, което ни е разкрил и дори не подозираме къде ще попаднем след бара за пай. След кратко търсене в интернет и разбор на резултатите избираме „Barman Dictat”. Влизаме през един безистен във вътрешен, тъмен двор, няколко кофи и котки около тях ни напомнят, че все пак има и друг живот във вселената. Освен нас няма никой, а ние се въртим като в българска анимация с трима мъже, които не са много умни. След като прекосяваме няколко пъти двора и сме готови да си тръгнем, забелязвам силует на момче, което посреща приятелката си. Питаме дали знае къде е барът, със загадъчна усмивка казва „Вървете след мен“. Мушкаме се в един вход, над който имаш табела с крила, точно преди да започнем да се качваме по стълбите, спасителят ни се обръща към черната стена и почуква, оказа се врата. Барът, в който попадаме се намира в мазето на стара сграда, какво ти мазе, друг свят е това! Барманите май идват от друга епоха, интериорът също е от друга епоха, а стената със стотици бутилки алкохол от горе до долу е забележителна.

Barman Dictat

Не, наистина, колкото и бедни да са познанията ми за уискито, рома и водката, няма как да не се впечатля. От любознателност проверявам някои от видовете, които ме привлякоха с дизайн на бутилката и етикетите в интернет, ммм да, цените започваха от 100 евро. Въпреки това, мястото е достъпно, за по едно питие плащаме около 7-10 лв на човек. В такива барове никога не чета менютата, казвам на бармана какво харесвам и пия и му се доверявам напълно, и този път не сбърках.

Barman Dictat

В 21:00 всяка вечер има музика на живо – джаз. Това е барът, до който бих летяла със самолет в петък, за да прекарам два, три часа там и после да се прибера в София и да си легна.

Стига като за първи ден, заспиваме доволни, леко опиянени и готови да се срещнем с Киев на светло.

Както казах по-рано, времето ни е ограничено – имаме един ден за Киев. В града има много и разнообразни православни храмове. Много известен е Киевско-Печерската лавра – източно-православен пещерен манастир, за там трябват няколко часа, ние пропускаме. Набелязала съм два храма, които ме спечелиха с ярките си цветове – Св. Михаил (Златовърхи манастир) и Св. Андрей.

Но преди да навъртим 19км в един от най-мъгливите дни в годината започваме с вкусна закуска в Milk Bar. Това е една страхотна сладкарница, която прави красиви десерти и симпатични вкусотии и какъв чай, ох!  Млечният бар е поредното място, където е изпипано и помислено за всичко, вложено е мисъл и средства, за да се почувстваш уютно. Най-много ме зашеметява коледният декор. Няма как да го представя по-добре, ще го видите на снимките. Огромни бисквити във формата на човечета те чакат на фасадата на заведението и ти става едно влюбено и топло.

Milk bar

За ден обикаляме Киев надлъж и шир доколкото можем. Започваме от Майдан Незалежности, минаваме покрай храмове, възхищавам се на детската площадка, която се намира на Пейзажната алея и е вдъхновена от „Алиса в страната на чудесата“, стигаме до цветната улица Воздвиженка, която напомня за Лондон и Нотинг Хил, минаваме през хипстърския квартал Подил, по пътя виждаме много графити, които са една от любимите ми форми на изкуство.

Алиса

Към края на деня, точно преди да залезе слънцето се връщаме в центъра и посещаваме Pinchuk Art Center. Където и да съм по света, наред с класиците се стремя да се докосна и до съвременното изкуство. Най-любимите ми инсталации са в Лондон, Амстердам, а тази година и Порто ме впечатли. Но, но тук едната изложба ми идва малко твърде много. Изчетох идеята на автора, донякъде ми допадна, но след петнайстата снимка на хора, които живеят на улицата и си показват гениталиите си казвам, че явно не разбирам.  Качваме се на 6-тия етаж, където има заведение – One Love cafe с гледка към града и се пренастройвам за света с чаша греяно вино.

One love coffe

От тук се прехвърляме в поредното магично заведение, което е собственост на същите хора с млечния бар. Dogs and Tails предлагат хот-дог и коктейли, които са извън тази галактика – хлебчетата са препечени козуначени и изобщо не е нужно да има кренвирш, а за Блъди мерито ми, хм, ще замълча. По стените има портрети на кучета, които са приели човешки образи, по земята има златни конфети, а таванът е плетеница от сухи клонки и лампички. И тук понякога има музика на живо, и винаги бих се върнала, дори само да обиколя залите, за да усетя атмосферата.

Dogs and tails

Dogs and tails

Втората вечер пропускаме бара, сутринта трябва да станем в 4:00 и да хванем влака за Лвов. Бях планирала да посетим Pink Froid, но няма да е днес. За следващия Киев остава и Ботаническата градина и фуниколярът.

Лвов – най-красивият град в Украйна е бил част от Австрия и Полша. Готически стил, барок и ренесанс са част от архитектурните течения, които са се отпечатали по сградите. За мен градът е един безкраен декор и колкото и да се опитва студът да ни откаже от разходки, все пак за малко ставаме част от приказка. Лвов е по-малък и по-беден от Киев, има много стари сгради, за които наследниците не са се разбрали и сега страдат фасадите на къщите. За съжаление по това си приличаме. За ден и половина и температури под нулата успяваме да обиколим няколко места за хапване (разбира се) и добавяме и културна програма, която е интересна, дори и за най-големите противници на музеи.

Лвов

Пропускаме обиколките на няколко катедрали, манастир и църкви, оставямее се да ни водят уличките в стария град, който е под закрилата на Юнеско. (ако сте чели предишни мои пътеписи знаете, обичам места, които са свързани с Юнеско).

Лвов е известен с шоколада си още от Средновековието, а през 19в. започва и износът му от тук към Европа.  Отбиваме се в „Львівська Майстерня Шоколаду“ – стара сграда на няколко етажа, която те мами и вика още с витрината си, а сладката миризма, която се приплъзва при всяко отваряне на вратата те хваща за ръка и те повежда по дървено, вито стълбище етаж след етаж. Фабриката за ръчно приготвен шоколад е магия, създателите отказват да механизират производството, работят с много добри специалисти, които с внимание и грижа (и тайна съставка, която не издават) изработват всеки бонбон и шоколад.

Шоколадена фабрика, Лвов

След шоколада попадаме и във фабрика за кафе, а след това, някак логично попадаме и Лвовската бирена пивоварна където има някаква нова музейна част, в която има интересни факти за тази напитка, която аз не харесвам.

В събота сутрин отиваме на Опера. Сградата е много красива отвън, можете да си купите билети и да разгледате стълбищата и коридорите, а ние имаме късмет да попаднем и на репетиция. Една мила дама ни пуска на последния балкон, цяла празна опера, а на сцената страхотни професионалисти, цивилно облечени, пеят, свирят, а ние, ние слушаме и ревем. Мамо, извинявай, но тази репетиция би всички опери, на които сме ходили през годините с теб.

Посещаваме и Urban casino (House of Scientists), не знам, предпочитам да намеря не толкова известни места, а такива, които носят история, мистика и магия. Не запомних всички исторически факти, сградата е била собственост на кой ли не. Да кажем, че първите сведения за нея са от 1716, когато е била собственост на Семьон Иванович Сукин. След това е попадала в ръцете на съпруга на милионер, военни, принцеса, чичото на съпругата на А. Пушкин, по едно време е засегната от пожар. Събирали са се заможни земевладелци, собственици на расови коне, които са използвали мястото за залагания. От там идва и едно от имената – Horse Casino. Елементи за баните са донесени от Англия, а в интериора има влияние от Виена.

По време на Съветския съюз тук са се прожектирали филми, които не са били достъпни в кината, събирали са се писатели, поети и учени. Ако се заслушате, можете да чуете смеха и музиката от баловете, които са се провеждали тук, да усетите предателствата и великите идеи, които са се зародили по коридорите и стълбите през годините. Дори в повестта на М. Булгаков „Кучешко сърце“, Шарик седи пред портата на точно тази сграда и наблюдава как гражданите излизат. Днес, въпреки празните помещения, огледалата по стените, гипсовите орнаментите по таваните, полилеите, дърворезбите по стълбищата и вратите със златиста украса, ще ви пренесат в други времена.

Не съм ви водила скоро на място за хапване, сега ще поправя това. 🙂

В стария град е пълно с разнообразни заведения, изборът ми за ден и половина са Epic burger за късен обяд, Цукор за закуска и Cabinet за най-незабравимата вечеря.

Няколко думи за всяко, първо ще си кажете „да бе, бургери!“, но Epic е изживяване за всички сетива. Хлебчетата за бургерите са отново препечени козуначени, а моят избор беше със сос от трюфели и още нещо, не мисля, че съм опитвала по-вкусна вариация на тези „сандвичи“. В заведението има богата селекция от бири, като за всяка храна от менюто ти препоръчват най-подходящата. Барът за коктейли също е страхотен. Интериорът е модерен с неонов надпис, различни постери по стените, а на една от тях прожектират „Family guy”, звучи тежък гангстерски рап от 90те и сърцето ми прелива от щастие. Да, не е за всеки, майка ми май ще предпочете друго място.

Закусваме в Цукор, което значи захар. Има три заведения обединени под това име, като се различават по цвят и меню и всички се намират на пешеходно растояние из центъра. Можете да избирате между жълт, черен или червен Цукор, където се предлагат гофрети, американски (дебели) палачинки и нашите – добре познати тънки и навити на руло, не помня кой цвят на кой вид отговаряше, но беше вкусно. Има и здравословни закуски – авокадо  и овесени ядки, и класически – поширани яйца с някакви други вкусотии.

За финал оставям Cabinet. Името му сигурно идва от библиотеките с книги, които нежно пълзят по стените на двуетажното заведение. През повечето време в Лвов се чувствам като в приказка, а последната ни вечер в Украйна събира в себе си всички вълшебства от последните дни. Коледният декор и тук е впечатляващ, изчистен и допълващ интериора. Храната е много вкусна, а десертите са произведения на изкуството, печелят ме с разнообразието на еклери. Към цялата картина някак съвсем логично има и дама, която свири на цигулка.

Пиша във влака от Лвов към Киев, имам достатъчно време – 6 часа. Този път не е експрес, а странен спален вагон, който се ползва и за дневно, седящо пътуване. Много е топло, прозорците не се отварят, украинците в купето не спират да ядат наденици с чесън и някакви други неща, криещи в малки кутийки. Днес за първи път виждам слънцето в Украйна, за съжаление само през прозореца. Ще сляза на различна гара в Киев, ще взема рейс до летището и ще се прибера в България с поредна държава, която ме спечели и накара да се влюбя в нея.

Лвов

Лвов

Киев

Текст и снимки: Бистра Божикова

Сподели публикацията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *